На 28 ноември 1907 г. в Рим е роден Алберто

 На 28 ноември 1907 година в Рим е роден Алберто Моравия – бащата на италианския неореализъм. Фашисткият режим на Мусолини го приема извънредно враждебно и не разрешава изявленията му. По-късно още веднъж бива неразрешен, само че този път от Ватикана. В романите си основава доста мощни женски облици, а по някои от тях са снимани и фамозни филми - „ Чочарка “, „ Римлянката “, „ Конформистът “.

Истината постоянно е за предпочитане пред неопределеността, пораждаща неистина и самосъжаление.

Съществува такава наклонност: колкото по-силно ни превземат подозренията и несигурността, с толкоз по-голямо предпочитание се вкопчваме в някаква мнима нагледност, подвеждаща ни със своята не по-малко мнима логика. Не си даваме сметка, че разсъдъкът мъчно преодолява мъглата и тъмата, родени от страсти и усеща. Ако сме разрешили на страстите и възприятията да ръководят нашата реалност, ние сме трансформирали в плебеи на самите себе си.

Силните усеща ни подчиняват и направляват нашето създание, принуждавайки ни да действаме. Често срещу самите себе си.

Всяко нещо, което притежаваме по-дълго, преставаме да ценим. Истинската стойност на нещата оценяваме и усещаме – нормално прекомерно мъчително, когато стартираме да ги губим.

Скръбта и насладата не търпят други усеща паралелно със себе си. Необходимо е време да позатихнат, с цел да се появят другите усеща и страсти, разсъдъкът, и човек да стартира да идва на себе си.

Искаме или не, разбираме или не, осъзнаваме или не, ние се подчиняваме на волята на парите. Така е организиран светът. Те диктуват даже фантазиите ни, връзките ни с тези, които обичаме. Единствено нашата нематериалност е в положение да омекоти това въздействие.

Ако дамата безмълвно пристигна при вас и ви се отдаде напълно – не се противете. Единствения метод да оцелеете, е като се потопите напълно в нейната същина.

Верността не значи безусловно обич. Пенелопа била вярна на Одисей, само че дали го е обичала – виж за това историята мълчи. Някои считат, че даже верността може да е възмездие за любовта или за неналичието й, или за предателството… но това не го имам вяра. Има по-сладки способи.

Когато работиш с красиви дами щенията се притъпяват и… се влюбваш в същински човек.

Човек постоянно желае да има вяра и да се надява. Дори тогава, когато няма никаква вяра и няма в какво да се има вяра.

Не можеш да си поставиш за цел да мислиш за някого или за нещо. Или ти идва от вътрешната страна, или не.

Когато не си откровен се представяш за подобен. А като се представяш, най-после започваш да си вярваш. В това е основата на всяка религия.

Всеки същински публицист е като птицата. Повтаря същата ария, същата мелодия цялостен живот. За мен това е песента на протеста.

Той осъзна мрачната истина, че сложна и тежка епоха стартира за него и той не може да си показа по кое време тя ще свърши – пубертетът.

Суетата – това е тайнствен звяр, който умерено спи, даже и при най-страшната градушка от удари и внезапно се разсънва, смъртно ранена от дребна драскотина.

Ние не позволяваме живота като проблем, а го изживяваме като прекарване, какъвто и да е крайният резултат.

В началото беше скуката, постоянно наричана безпорядък.

Съотношението сред грамотни и необразовани е постоянно. Само че, в наши дни необразованите могат да четат и пишат.

Войната се трансформира в конфликт сред машини. А бойците са само малко по-умни машини.

Всеки гради своя парадайс в пъкъла на другите.

Този, който в никакъв случай не сменя настройката си, в никакъв случай няма позиция.

Това, което им одобрявам на поетите, е поезията.

Вижте, няма храброст и безстрашие… има единствено осъзнаване и изпадане в безсъзнание … съвестта е боязън, безразсъдството е храброст.

Писателят ви дава да погледнете през ключалката, с цел да видите нещо, което в противоположен случай не бихте могли.

Добрите писатели са като композиторите. Не стопират да се пробват да разрешат единствения проблем, който са родени да схванат.

Но по този начин е то, хората не знаят какво да вършат с добродетелта и непочтеността и евентуално това не е най-малката мистерия в живота: обилно дарените от природата качества, които на думи всички хвалят, служат само, с цел да усилят по-късно нещастията.

Животът обуздава стремежите ни и рано или късно изисква мъчителна и скъпа цена за тях и само отритнатите или отказалите се от всичко могат да се надяват, че няма да бъдат принудени да я заплатят.

Жените желаят да бъдат заблуждавани, а подаръкът основава илюзията за възприятие, дори когато няма такова.

Любовта изисква целокупност, тя не е просто облекчаване на сетивата.

Обикновено животът минава като заменяме последствията от нашите добродетели с последствията от пороците ни.

Нетърпението всеки път е щастливо преживяване, въпреки и леко обезпокоително.

Това, което основава характера ни, са нещата, които сме принудени да вършим, а не това, което вършим по наша воля.

Колкото сме по-щастливи, толкоз по-малко внимание обръщаме на щастието си.

Любовта ни принуждава освен да се надяваме, само че и да забравяме.

Диктатура - това е владичество, в което всички се боят от един, а един от всички.

Шегата е оръжието на невъоръжените.

За да схванеш един човек, би трябвало да го наблюдаваш, до момента в който прави нещо в собствен интерес.

... по-добре да се роди човек посредствен и да стане последователно в случай че не идеален, то най-малко по-добър, в сравнение с да се роди идеален и след това да бъде заставен да се лиши от това свое нежно съвършенство заради несъвършенството на опита си и онлайн.

Снимки ~ dagbladet.no, likesuccess.com, operanews.com, veb.it
Портрет Алберто Моравия ~ salamboblog.com